Погубен

23.06.2017 г., 23:37 ч.

Поезия

5.0 / 1

714 1 1

Един вълк отново към бездната ще проходи
и с луната тихичко ще поговори.
Болката в гърдите ще опита да зарови,
слабостта си ще опита с усмивка да залъже.
Никой болката му да не види,
любовта до него да не стигне,
сърцето му към никоя да не погледне,
лапите му, никоя вълчица да не докоснат.
Една любов тежи му още,
един поглед, като вирус го събаря,
една раздяла, като сол в раната кървяща,
не спира болката да му подклажда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

През тръни към звездите
Невъзможност

Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...
Carpe diem

Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
Близо до лудостта

Пред залеза съм просякът дошъл с отворената длан, за да приеме последен лъч в живота зъл, към космос...

Още произведения »