8 may 2020, 16:35 2020-05-08T22:20:47+03:00

Погубена любов

Poesía

889 2 4

Някъде бавно и тъжно в годините

сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее.

Някак странно се разми любовта ни,
сякаш картина-шедьовър някой съсипа.
Единствено спомен успя да остане
в празното място, където ти липсваш.

Някога отново ще срещнеш душата ми
и тя ще си спомни как си обичал.
Дано да не знаят тогава сърцата ни
такава любов как се отрича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gali (Галина Кръстева)

Да, Румене, за съжаление сме изпълнени с липси... Благодаря! 🙏

2020-08-11T14:03:02+03:00
lyr (Румен)

Много хубаво изречено. Често в живота става така...

2020-08-11T11:01:12+03:00
gali (Галина Кръстева)

Иван Митов, благодаря! 😊

2020-05-08T18:41:59+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

В живота често се случват срещи и разминавания, но идват нови животи и душите отново се привличат за да довършат, това, което някога не са успели! Поздравления!

2020-05-08T18:37:51+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0