8 may 2020, 16:35 2020-05-08T22:20:47+03:00

Погубена любов

Poesía

896 2 4

Някъде бавно и тъжно в годините

сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее.

Някак странно се разми любовта ни,
сякаш картина-шедьовър някой съсипа.
Единствено спомен успя да остане
в празното място, където ти липсваш.

Някога отново ще срещнеш душата ми
и тя ще си спомни как си обичал.
Дано да не знаят тогава сърцата ни
такава любов как се отрича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gali (Галина Кръстева)

Да, Румене, за съжаление сме изпълнени с липси... Благодаря! 🙏

2020-08-11T14:03:02+03:00
lyr (Румен)

Много хубаво изречено. Често в живота става така...

2020-08-11T11:01:12+03:00
gali (Галина Кръстева)

Иван Митов, благодаря! 😊

2020-05-08T18:41:59+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

В живота често се случват срещи и разминавания, но идват нови животи и душите отново се привличат за да довършат, това, което някога не са успели! Поздравления!

2020-05-08T18:37:51+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0