8 may 2020, 16:35  

Погубена любов

  Poesía
898 2 4

Някъде бавно и тъжно в годините

сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее. 

 

Някак странно се разми любовта ни, 
сякаш картина-шедьовър някой съсипа. 
Единствено спомен успя да остане
в празното място, където ти липсваш. 

 

Някога отново ще срещнеш душата ми
и тя ще си спомни как си обичал. 
Дано да не знаят тогава сърцата ни
такава любов как се отрича! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Румене, за съжаление сме изпълнени с липси... Благодаря! 🙏
  • Много хубаво изречено. Често в живота става така...
  • Иван Митов, благодаря! 😊
  • В живота често се случват срещи и разминавания, но идват нови животи и душите отново се привличат за да довършат, това, което някога не са успели! Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...