8 мая 2020 г., 16:35  

Погубена любов 

  Поэзия
681 2 4

Някъде бавно и тъжно в годините

сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее. 

 

Някак странно се разми любовта ни, 
сякаш картина-шедьовър някой съсипа. 
Единствено спомен успя да остане
в празното място, където ти липсваш. 

 

Някога отново ще срещнеш душата ми
и тя ще си спомни как си обичал. 
Дано да не знаят тогава сърцата ни
такава любов как се отрича! 

 

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Румене, за съжаление сме изпълнени с липси... Благодаря! 🙏
  • Много хубаво изречено. Често в живота става така...
  • Иван Митов, благодаря! 😊
  • В живота често се случват срещи и разминавания, но идват нови животи и душите отново се привличат за да довършат, това, което някога не са успели! Поздравления!
Предложения
: ??:??