Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia (Надежда Ангелова)
191 2.7K
21 feb 2022, 17:31

Поискаш ли и сам ще разбереш

963 3 11

Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,

 

спомни си как среднощен вятър свеж,
притихва в дъхава отава.
Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава.

 

Звезди полека гаснат, щеш–нещеш,
зората в злато засиява
и ражда се денят. Тогава
понася вятър птичия брътвеж...
Поискаш ли и сам ще разбереш...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Благодаря, Вики!
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Красиво! Нощ като цъфнал люляк
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Уау, Ники! Толкова е красиво! Благодаря ти!
  • Niki_art (Николай Василев)
    Niki_art (Николай Василев)
    Разкош, Наде!

    Защо нощта ми е лилава...
    Вятър ме прегръща в малинова омая.
    Белези остава и червило от коприна.
    Оставам залеза в мене и целувката последна

    Защо нощта ми е лилава...
    Бемолите погребах и шансона на луната.
    Ще разбереш, че скитница съм и свободна.
    Губя се и се връщам, в нощите прозрачни.
    Червилото изтрих си с цвят на черна орхидея.

    Защо нощта ми е лилава...
    Звездите си погребах в оксиженна пирамида.
    Губя се и се връщам, в стаената зеница.
    Ще разбереш, че идвам и си тръгвам,
    след въздишката последна.
    Косите си разпуснах, къдриците изправих.
    Самодива съм и само твоя!
    Нещо, което отприщи в мен, емоциите от този стих!
    Дано ти хареса, Наде!
  • agferdousi65 (Асенчо Грудев)
    agferdousi65 (Асенчо Грудев)
    🙂

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0