21 feb 2022, 17:31

Поискаш ли и сам ще разбереш

958 3 11

Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,

 

спомни си как среднощен вятър свеж,
притихва в дъхава отава.
Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава.

 

Звезди полека гаснат, щеш–нещеш,
зората в злато засиява
и ражда се денят. Тогава
понася вятър птичия брътвеж...
Поискаш ли и сам ще разбереш...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Вики!
  • Красиво! Нощ като цъфнал люляк
  • Уау, Ники! Толкова е красиво! Благодаря ти!
  • Разкош, Наде!

    Защо нощта ми е лилава...
    Вятър ме прегръща в малинова омая.
    Белези остава и червило от коприна.
    Оставам залеза в мене и целувката последна

    Защо нощта ми е лилава...
    Бемолите погребах и шансона на луната.
    Ще разбереш, че скитница съм и свободна.
    Губя се и се връщам, в нощите прозрачни.
    Червилото изтрих си с цвят на черна орхидея.

    Защо нощта ми е лилава...
    Звездите си погребах в оксиженна пирамида.
    Губя се и се връщам, в стаената зеница.
    Ще разбереш, че идвам и си тръгвам,
    след въздишката последна.
    Косите си разпуснах, къдриците изправих.
    Самодива съм и само твоя!
    Нещо, което отприщи в мен, емоциите от този стих!
    Дано ти хареса, Наде!
  • 🙂

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...