Поискаш ли и сам ще разбереш
Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,
спомни си как среднощен вятър свеж,
притихва в дъхава отава.
Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава.
Звезди полека гаснат, щеш–нещеш,
зората в злато засиява
и ражда се денят. Тогава
понася вятър птичия брътвеж...
Поискаш ли и сам ще разбереш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
