21 февр. 2022 г., 17:31

Поискаш ли и сам ще разбереш

Поэзия » Строгие формы

959 3 11

Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,

спомни си как среднощен вятър свеж,
притихва в дъхава отава.
Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава.

Звезди полека гаснат, щеш–нещеш,
зората в злато засиява
и ражда се денят. Тогава
понася вятър птичия брътвеж...
Поискаш ли и сам ще разбереш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Вики!

2022-02-22T18:03:46+02:00
Самодива (Вики)

Красиво! Нощ като цъфнал люляк

2022-02-22T11:34:27+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Уау, Ники! Толкова е красиво! Благодаря ти!

2022-02-21T21:55:26+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Разкош, Наде!

Защо нощта ми е лилава...
Вятър ме прегръща в малинова омая.
Белези остава и червило от коприна.
Оставам залеза в мене и целувката последна

Защо нощта ми е лилава...
Бемолите погребах и шансона на луната.
Ще разбереш, че скитница съм и свободна.
Губя се и се връщам, в нощите прозрачни.
Червилото изтрих си с цвят на черна орхидея.

Защо нощта ми е лилава...
Звездите си погребах в оксиженна пирамида.
Губя се и се връщам, в стаената зеница.
Ще разбереш, че идвам и си тръгвам,
след въздишката последна.
Косите си разпуснах, къдриците изправих.
Самодива съм и само твоя!
Нещо, което отприщи в мен, емоциите от този стих!
Дано ти хареса, Наде!

2022-02-21T21:49:13+02:00
agferdousi65 (Асенчо Грудев)

🙂

2022-02-21T19:50:02+02:00