17 abr 2008, 20:02

Пожар

831 0 0
До книгата накъсана на скрина
изгарящ бавно фас дими...
Усеща се как болката отмина
от нейните сами сълзи...

Догарят тихо... прах и пепел...
след тях усеща се студа.
И за секунди пламна ярко
огнената красота...

Тя се плъзна бързо по перваза
и разчупи се на хиляди страни...
Обхвана спомени и мисли, и тревоги,
а остави само пепелни сълзи...

Тя - усети топлина от пушек...
и разбра, че стаята гори...
Но не се затича... не извика,
а остана там... в мечти!

Сред пожара пътя си намери,
сред вълни от пламъци и тъмнина...
Тя усети истинското и прогледна,
че зад нейните сълзи е обичта!


Огненят дим я разтрепери,
той обгърна този небосвод...
А под  него... нищо не остана
отлетяха... минало и бъдеще... живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Здравкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...