Пожар
изгарящ бавно фас дими...
Усеща се как болката отмина
от нейните сами сълзи...
Догарят тихо... прах и пепел...
след тях усеща се студа.
И за секунди пламна ярко
огнената красота...
Тя се плъзна бързо по перваза
и разчупи се на хиляди страни...
Обхвана спомени и мисли, и тревоги,
а остави само пепелни сълзи...
Тя - усети топлина от пушек...
и разбра, че стаята гори...
Но не се затича... не извика,
а остана там... в мечти!
Сред пожара пътя си намери,
сред вълни от пламъци и тъмнина...
Тя усети истинското и прогледна,
че зад нейните сълзи е обичта!
Огненят дим я разтрепери,
той обгърна този небосвод...
А под него... нищо не остана
отлетяха... минало и бъдеще... живот!
© Маргарита Здравкова All rights reserved.