17 апр. 2008 г., 20:02

Пожар

833 0 0
До книгата накъсана на скрина
изгарящ бавно фас дими...
Усеща се как болката отмина
от нейните сами сълзи...

Догарят тихо... прах и пепел...
след тях усеща се студа.
И за секунди пламна ярко
огнената красота...

Тя се плъзна бързо по перваза
и разчупи се на хиляди страни...
Обхвана спомени и мисли, и тревоги,
а остави само пепелни сълзи...

Тя - усети топлина от пушек...
и разбра, че стаята гори...
Но не се затича... не извика,
а остана там... в мечти!

Сред пожара пътя си намери,
сред вълни от пламъци и тъмнина...
Тя усети истинското и прогледна,
че зад нейните сълзи е обичта!


Огненят дим я разтрепери,
той обгърна този небосвод...
А под  него... нищо не остана
отлетяха... минало и бъдеще... живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Здравкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...