17.04.2008 г., 20:02

Пожар

830 0 0
До книгата накъсана на скрина
изгарящ бавно фас дими...
Усеща се как болката отмина
от нейните сами сълзи...

Догарят тихо... прах и пепел...
след тях усеща се студа.
И за секунди пламна ярко
огнената красота...

Тя се плъзна бързо по перваза
и разчупи се на хиляди страни...
Обхвана спомени и мисли, и тревоги,
а остави само пепелни сълзи...

Тя - усети топлина от пушек...
и разбра, че стаята гори...
Но не се затича... не извика,
а остана там... в мечти!

Сред пожара пътя си намери,
сред вълни от пламъци и тъмнина...
Тя усети истинското и прогледна,
че зад нейните сълзи е обичта!


Огненят дим я разтрепери,
той обгърна този небосвод...
А под  него... нищо не остана
отлетяха... минало и бъдеще... живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Здравкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...