29 jul 2007, 15:49

ПОЖАРИ

  Poesía
1.3K 0 17
           Бедствието в Казанлък


Пламтяха горите! Всичко гореше!Отнемаше въздуха горчивият дим!Линейки хвърчаха! Сирените виеха!Святкаха лампи на пожарни коли!Хора уплашени! Погледи тъжни!Слънцето спряло пече ли, пече...Вятърът буен разнасяше гневно езиците огнени от дръвче на дръвче!Трева прегоряла! Земя почерня!Горски животни скимтяха навред!Небето се смееше със синя усмивка!Няма го вече Балкана зелен!Господи, колко ли хора невиннище си открадне огънят жив!Молим те, Господи, прати ни водица!Нека небето заплаче за НАС!
     
                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...