Бедствието в Казанлък Пламтяха горите! Всичко гореше!Отнемаше въздуха горчивият дим!Линейки хвърчаха! Сирените виеха!Святкаха лампи на пожарни коли!Хора уплашени! Погледи тъжни!Слънцето спряло пече ли, пече...Вятърът буен разнасяше гневно езиците огнени от дръвче на дръвче!Трева прегоряла! Земя почерня!Горски животни скимтяха навред!Небето се смееше със синя усмивка!Няма го вече Балкана зелен!Господи, колко ли хора невиннище си открадне огънят жив!Молим те, Господи, прати ни водица!Нека небето заплаче за НАС! |
© Анета All rights reserved.