29.07.2007 г., 15:49

ПОЖАРИ

1.3K 0 17
           Бедствието в Казанлък


Пламтяха горите! Всичко гореше!Отнемаше въздуха горчивият дим!Линейки хвърчаха! Сирените виеха!Святкаха лампи на пожарни коли!Хора уплашени! Погледи тъжни!Слънцето спряло пече ли, пече...Вятърът буен разнасяше гневно езиците огнени от дръвче на дръвче!Трева прегоряла! Земя почерня!Горски животни скимтяха навред!Небето се смееше със синя усмивка!Няма го вече Балкана зелен!Господи, колко ли хора невиннище си открадне огънят жив!Молим те, Господи, прати ни водица!Нека небето заплаче за НАС!
     
                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...