29.07.2007 г., 15:49

ПОЖАРИ

1.3K 0 17
           Бедствието в Казанлък


Пламтяха горите! Всичко гореше!Отнемаше въздуха горчивият дим!Линейки хвърчаха! Сирените виеха!Святкаха лампи на пожарни коли!Хора уплашени! Погледи тъжни!Слънцето спряло пече ли, пече...Вятърът буен разнасяше гневно езиците огнени от дръвче на дръвче!Трева прегоряла! Земя почерня!Горски животни скимтяха навред!Небето се смееше със синя усмивка!Няма го вече Балкана зелен!Господи, колко ли хора невиннище си открадне огънят жив!Молим те, Господи, прати ни водица!Нека небето заплаче за НАС!
     
                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...