didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
26 abr 2007, 21:24

Пожелах...

  Poesía
1.3K 0 14
 

Пожелах да ме целунеш, Слънце,

и да сведеш лъчи до мен тъй близо,

че трепета им мек да доловя...

Да ми прошепнат

с твойта топлина

как се обича...

Как с пръсти фини

бяло злато нижеш

в коси, за тебе зажаднели...

В очите как надничаш,

прочитайки дълбоко скрити,

сънувани копнежи,

и как остават в тях,

след теб,

искрици нежни...

Научи ме!

С изкуството на твоето сияние,

любимия си, Слънце, да обичам,

да съм му парещо

нестихващо желание,
на светъл изгрев
в погледа му

да приличам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0