didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
26 abr 2007, 21:24

Пожелах...

  Poesía
1.3K 0 14
 

Пожелах да ме целунеш, Слънце,

и да сведеш лъчи до мен тъй близо,

че трепета им мек да доловя...

Да ми прошепнат

с твойта топлина

как се обича...

Как с пръсти фини

бяло злато нижеш

в коси, за тебе зажаднели...

В очите как надничаш,

прочитайки дълбоко скрити,

сънувани копнежи,

и как остават в тях,

след теб,

искрици нежни...

Научи ме!

С изкуството на твоето сияние,

любимия си, Слънце, да обичам,

да съм му парещо

нестихващо желание,
на светъл изгрев
в погледа му

да приличам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0