Пожелах...
Пожелах да ме целунеш, Слънце,
и да сведеш лъчи до мен тъй близо,
че трепета им мек да доловя...
Да ми прошепнат
с твойта топлина
как се обича...
Как с пръсти фини
бяло злато нижеш
в коси, за тебе зажаднели...
В очите как надничаш,
прочитайки дълбоко скрити,
сънувани копнежи,
и как остават в тях,
след теб,
искрици нежни...
Научи ме!
С изкуството на твоето сияние,
любимия си, Слънце, да обичам,
да съм му парещо
нестихващо желание,
на светъл изгрев
в погледа му
да приличам.
© Дидислава All rights reserved.
