Падат крехки звезди, пожелай си любов,
колко малко понякога струва -
само полъх на бриз и целувка в писмо,
само стон на разплакана струна.
Нека друг да заспи без целувка една,
нека друга за него да плаче.
Нарисувай любов, нарисувай жена -
ако нямаш бои, ще откраднеш.
Падат още звезди, ти рисуваш сърце,
а във него подреждаш мечти
и когато с целувка ми вдъхнеш живот,
пожелай си любов, остани!
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Липсваш, Гени...