Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
5 sept 2021, 17:15

Пожелай си любов

  Poesía
2.1K 12 37

Падат крехки звезди, пожелай си любов,

колко малко понякога струва -

само полъх на бриз и целувка в писмо,

само стон на разплакана струна.

 

Нека друг да заспи без целувка една,

нека друга за него да плаче.

Нарисувай любов, нарисувай жена -

ако нямаш бои, ще откраднеш.

 

Падат още звезди, ти рисуваш сърце,

а във него подреждаш мечти

и когато с целувка ми вдъхнеш живот,

пожелай си любов, остани!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Скитницa
    Скитницa
    Гени, липсваш...
    Понякога се връщам тук...
    Има хора, които не са те забравили!
  • Скитницa
    Скитницa
    Гедеон, сега аз ти благодаря, че ме върна тук! Всъщност, понякога се връщам и прочитам по нещо...
    Липсваш, Гени...
  • Жабокът (Гедеон)
    Жабокът (Гедеон)
    Женвиев, тъжно е, че малко хора си пожелават любов.
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Сега научих.
    Просто се сетих за нея и реших да потърся, но както и да е.
    Съдба.
    Почивай в мир и продължавай да пишеш красивата си поезия в небето.
  • Жабокът (Гедеон)
    Жабокът (Гедеон)
    Скити, благодаря ти, че връщаш времето назад за една прекрасна поетеса.

Пожелах си любов 🇧🇬

Благодаря ти, Гени!
Пожелах си любов на онази звезда,
дето падна на август в очите.
И се спрях на скалистия край на света,
но забравих статива, боите. ...
ДИС (Деа)
ДИС
Poesía
947 12 23

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0