Падат крехки звезди, пожелай си любов,
колко малко понякога струва -
само полъх на бриз и целувка в писмо,
само стон на разплакана струна.
Нека друг да заспи без целувка една,
нека друга за него да плаче.
Нарисувай любов, нарисувай жена -
ако нямаш бои, ще откраднеш.
Падат още звезди, ти рисуваш сърце,
а във него подреждаш мечти
и когато с целувка ми вдъхнеш живот,
пожелай си любов, остани!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
