18 jul 2009, 12:46

Пожертван

  Poesía
671 0 6

Сега е просто призрак през деня

и дрипав скитник той е всяка нощ,

самотна птица в черен свят - гора,

която грачи, сякаш реже с нож.

А някога бе славей, с пълно гърло

той пееше тук само нежни песни.

Трагедия! Сега се бе превърнал

във демон и бе в пъкала отнесен.

А неговият свят - една война,

която не бе способен да спечели,

не искаше примирие, а тя

пожертва свойто аз - пожертва него.

И чувство за вина - стотици ножчета,

го рязаха тъй страшно, кръв отприхваха,

а с нея си отиваше и лошото

и - мъртво вече...

тялото ще стихне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...