18 июл. 2009 г., 12:46

Пожертван

673 0 6

Сега е просто призрак през деня

и дрипав скитник той е всяка нощ,

самотна птица в черен свят - гора,

която грачи, сякаш реже с нож.

А някога бе славей, с пълно гърло

той пееше тук само нежни песни.

Трагедия! Сега се бе превърнал

във демон и бе в пъкала отнесен.

А неговият свят - една война,

която не бе способен да спечели,

не искаше примирие, а тя

пожертва свойто аз - пожертва него.

И чувство за вина - стотици ножчета,

го рязаха тъй страшно, кръв отприхваха,

а с нея си отиваше и лошото

и - мъртво вече...

тялото ще стихне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...