Пожертван
Сега е просто призрак през деня
и дрипав скитник той е всяка нощ,
самотна птица в черен свят - гора,
която грачи, сякаш реже с нож.
А някога бе славей, с пълно гърло
той пееше тук само нежни песни.
Трагедия! Сега се бе превърнал
във демон и бе в пъкала отнесен.
А неговият свят - една война,
която не бе способен да спечели,
не искаше примирие, а тя
пожертва свойто аз - пожертва него.
И чувство за вина - стотици ножчета,
го рязаха тъй страшно, кръв отприхваха,
а с нея си отиваше и лошото
и - мъртво вече...
тялото ще стихне!
© Димитър Димчев All rights reserved.
