Martyr (Деян Иванов)
8 6
15 dic 2019, 4:33

Пойни птици през нощта 

  Poesía » Versos blancos, Otra
1181 0 4

Дванадесет сочат стрелките на часовника,

шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва

поради това което предстои...

 

В този момент тепърва излизам,
Не виждам! заслепен от мрака на нощта,

среднощна разходка абсолютно несравнима,

най-сетне потъвам в тишина.

 

За миг се стрелна писък чудноват,
пропука царящата веч глухота,
птичка някъде там изчурулика,

нежно погали мойте сетива.

 

Скоро всичко живо зазвъня,
симфония от звуци бурно се разпали,
а отдавна всички вече са заспали,

главата ми завчас се завъртя.

 

Внезапно нещо грозно изръмжа,
сепна всички пилци до един,

задвижи се голямата кутия от стомана - 

на седящия във нея отпреде господин.

 

Пак се вдигна пушек миризлив,

върна се отново хаосът на града;

мракът бе неземно причудлив,

но стана време и азе да заспя.

© Деян Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • НаписАл
  • Написъл съм "отпреде", защото така ми хареса като ритъм. Писах го отдавна, когато не бях много запознат все още с особеностите на поезията. Ако диалектът загрозява стихотворението, ще разбера . "Кутия от стомана" ми харесва точно заради това, че създава усещане за нещо старо, асоциация. "Азе" ми хареса като дума, не използвана в съвремието и го използвах за да изравня сричките, срещал съм я в стихотворения, не знаех, че травмира. Благодаря.
  • отпреде - също е диалект, отпред и отзад се пише!
    "кутия от стомана" - имам чувството, че е писано преди 100 години...
    когато трамвая са наричали "железният кон"
    пипни го!
    Успех!
  • Защо "азе"?!Това е северозападно наречие,което травмира,иначе хубавото стихотворение...
    И все пак,пиши!
    Отдава ти се!
Propuestas
: ??:??