Дванадесет сочат стрелките на часовника,
шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва
поради това което предстои...
В този момент тепърва излизам,
Не виждам! заслепен от мрака на нощта,
среднощна разходка абсолютно несравнима,
най-сетне потъвам в тишина.
За миг се стрелна писък чудноват,
пропука царящата веч глухота,
птичка някъде там изчурулика,
нежно погали мойте сетива. ...