Пойни птици през нощта
Дванадесет сочат стрелките на часовника,
шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва
поради това което предстои...
В този момент тепърва излизам,
Не виждам! заслепен от мрака на нощта,
среднощна разходка абсолютно несравнима,
най-сетне потъвам в тишина.
За миг се стрелна писък чудноват,
пропука царящата веч глухота,
птичка някъде там изчурулика,
нежно погали мойте сетива.
Скоро всичко живо зазвъня,
симфония от звуци бурно се разпали,
а отдавна всички вече са заспали,
главата ми завчас се завъртя.
Внезапно нещо грозно изръмжа,
сепна всички пилци до един,
задвижи се голямата кутия от стомана -
на седящия във нея отпреде господин.
Пак се вдигна пушек миризлив,
върна се отново хаосът на града;
мракът бе неземно причудлив,
но стана време и азе да заспя.
© Деян Иванов All rights reserved.
. "Кутия от стомана" ми харесва точно заради това, че създава усещане за нещо старо, асоциация. "Азе" ми хареса като дума, не използвана в съвремието и го използвах за да изравня сричките, срещал съм я в стихотворения, не знаех, че травмира. Благодаря. 
