Пожълтяла и самотна есента
Пожълтяла и самотна, есента
ми каза, че ще бъда като нея -
ще сещам топлина от любовта
и после ще я губя и линея...
И побеляла, зимата нашепна,
че ще заскрежавам пътя към дома
и че някой ден не ще потрепна
от това, че съм останала сама...
А пролетта дори не я дочаках,
за да зърна как ще се роди денят,
на брега на морето поплаках
и тихо, с усмивка замръзнах в съня...
И сънувах как говоря с есента,
как зимата със мене се сбогува
и как морето в свойта самота
тихо нещо за смъртта ми бълнува...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados
