11 дек. 2007 г., 23:51

Пожълтяла и самотна есента 

  Поэзия
735 0 3

Пожълтяла и самотна, есента

ми каза, че ще бъда като нея -

ще сещам топлина от любовта

и после ще я губя и линея...

 

И побеляла, зимата нашепна,

че ще заскрежавам пътя към дома

и че някой ден не ще потрепна

от това, че съм останала сама...

 

А пролетта дори не я дочаках,

за да зърна как ще се роди денят,

на брега на морето поплаках

и тихо, с усмивка замръзнах в съня...

 

И сънувах как говоря с есента,

как зимата със мене се сбогува

и как морето в свойта самота

тихо нещо за смъртта ми бълнува...

 

© Борислава Илиева Зашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??