Пожълтяла и самотна есента
Пожълтяла и самотна, есента
ми каза, че ще бъда като нея -
ще сещам топлина от любовта
и после ще я губя и линея...
И побеляла, зимата нашепна,
че ще заскрежавам пътя към дома
и че някой ден не ще потрепна
от това, че съм останала сама...
А пролетта дори не я дочаках,
за да зърна как ще се роди денят,
на брега на морето поплаках
и тихо, с усмивка замръзнах в съня...
И сънувах как говоря с есента,
как зимата със мене се сбогува
и как морето в свойта самота
тихо нещо за смъртта ми бълнува...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислава Илиева Зашева Все права защищены
