Пожълтяла и самотна есента
Пожълтяла и самотна, есента
ми каза, че ще бъда като нея -
ще сещам топлина от любовта
и после ще я губя и линея...
И побеляла, зимата нашепна,
че ще заскрежавам пътя към дома
и че някой ден не ще потрепна
от това, че съм останала сама...
А пролетта дори не я дочаках,
за да зърна как ще се роди денят,
на брега на морето поплаках
и тихо, с усмивка замръзнах в съня...
И сънувах как говоря с есента,
как зимата със мене се сбогува
и как морето в свойта самота
тихо нещо за смъртта ми бълнува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
