Dec 11, 2007, 11:51 PM

Пожълтяла и самотна есента

  Poetry
918 0 3

Пожълтяла и самотна, есента

ми каза, че ще бъда като нея -

ще сещам топлина от любовта

и после ще я губя и линея...

 

И побеляла, зимата нашепна,

че ще заскрежавам пътя към дома

и че някой ден не ще потрепна

от това, че съм останала сама...

 

А пролетта дори не я дочаках,

за да зърна как ще се роди денят,

на брега на морето поплаках

и тихо, с усмивка замръзнах в съня...

 

И сънувах как говоря с есента,

как зимата със мене се сбогува

и как морето в свойта самота

тихо нещо за смъртта ми бълнува...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...