29 ago 2012, 11:47

Пожънахме бури 

  Poesía » De amor
910 0 17

ПОЖЪНАХМЕ БУРИ

 

В тишината те скрих, моя трудна Любов,

и не ще те предам на хиените.

И дори да изглеждам полуидиот,

всяка трудност, повярвай, е временна.

 

Все трънливи пътеки избирахме с теб

и кървяхме, но вярвахме в чудото.

Дълго страдахме в този ужасен вертеп,

оцеляхме с ината на лудите.

 

Много бури пожънахме с тебе, Любов,

но ги сяхме сами, със сърцата си.

Та какво означават спокоен живот

и живуркане в чужди отблясъци?

 

Много песни изпяхме за обич и плам,

забрави ги, Любов, те са стари.

Нова, светла поема със тебе, аз знам,

ще напишем, любима.

                                         Наздраве!

© Илко Карайчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??