Покажи ми с пръстче "нататък"
Ти нали си небе, пò небе си от всички небета,
а пък аз съм луна и във теб тази нощ ще гнездя.
Ще ни пеят звезди, ще ни свири тревичка на вятър
и ще бъдем “Луна и Небе” и “Небе и Луна”...
Само двамата! Виж, сутринта е далечна...
А от моята тъмна страна, страховете си палят свещи.
Нарисувай ми слънце, покажи ми със пръстче “нататък”,
а пък аз ще родя обещаните небелуни.
Тая обич не зная как така се изстреля във въздуха?!
Хоризонт-тетива я изпъна между двете тополи.
И се впи в мен внезапна като детска целувка по бузата
цветна обич, като моите шарени шноли...
Астро – наша Вселена, ти – Небе, необятнище...
Аз все още съм спътник, а мечтая да имам звезди!
Научи ме на синьо, покажи ми със пръстче “нататък”,
а пък аз ще родя обещаните небелуни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Илиева Todos los derechos reservados
Много красив стих, много ми хареса- Браво!!!
