Jun 30, 2010, 12:49 PM

Покажи ми с пръстче "нататък"

  Poetry
811 0 4

Ти нали си небе, пò небе си от всички небета,

а пък аз съм луна и във теб тази нощ ще гнездя.

Ще ни пеят звезди, ще ни свири тревичка на вятър

и ще бъдем “Луна и Небе” и “Небе и Луна”...

 

Само двамата! Виж, сутринта е далечна...

А от моята тъмна страна, страховете си палят свещи.

Нарисувай ми слънце, покажи ми със пръстче “нататък”,

а пък аз ще родя обещаните небелуни.

 

Тая обич не зная как така се изстреля във въздуха?!

 Хоризонт-тетива я изпъна между двете тополи.

И се впи в мен внезапна като детска целувка по бузата

цветна обич, като моите шарени шноли...

 

Астро – наша Вселена, ти – Небе, необятнище...

Аз  все още съм спътник, а мечтая да имам звезди!

Научи ме на синьо, покажи ми със пръстче “нататък”,

а пък аз ще родя обещаните небелуни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...