Jun 30, 2010, 12:49 PM

Покажи ми с пръстче "нататък" 

  Poetry
628 0 4

Ти нали си небе, пò небе си от всички небета,

а пък аз съм луна и във теб тази нощ ще гнездя.

Ще ни пеят звезди, ще ни свири тревичка на вятър

и ще бъдем “Луна и Небе” и “Небе и Луна”...

 

Само двамата! Виж, сутринта е далечна...

А от моята тъмна страна, страховете си палят свещи.

Нарисувай ми слънце, покажи ми със пръстче “нататък”,

а пък аз ще родя обещаните небелуни.

 

Тая обич не зная как така се изстреля във въздуха?!

 Хоризонт-тетива я изпъна между двете тополи.

И се впи в мен внезапна като детска целувка по бузата

цветна обич, като моите шарени шноли...

 

Астро – наша Вселена, ти – Небе, необятнище...

Аз  все още съм спътник, а мечтая да имам звезди!

Научи ме на синьо, покажи ми със пръстче “нататък”,

а пък аз ще родя обещаните небелуни...

© Евгения Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??