6 oct 2005, 18:00

ПОКАНА

  Poesía
1.1K 0 4

ПОКАНА

          На Мариела Ченкова

 

От снимката ме гледаш с поглед чист

и казваш, сякаш: “Чичо, аз пораснах.

На пет години, чичо, съм почти.

Леглото даже вече ми е тясно.

 

А тук съм на рождения си ден

със патенцето. То се казва Руди.

Виж колко съм красива с тези две

кордели, като сини пеперуди!

 

Пък детската ми стая отесня

от кукли и играчки най-различни,

но тука има кукличка една,

която, чичо, много си обичам.

 

Щом вечер Сънчо благ ме навести,

прегърнати заспиваме си двете.

Ела да видиш куклата и ти!

Послушна е и се нарича Бети.”

 

1995 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...