ПОКАНА
На Мариела Ченкова
От снимката ме гледаш с поглед чист
и казваш, сякаш: “Чичо, аз пораснах.
На пет години, чичо, съм почти.
Леглото даже вече ми е тясно.
А тук съм на рождения си ден
със патенцето. То се казва Руди.
Виж колко съм красива с тези две
кордели, като сини пеперуди!
Пък детската ми стая отесня
от кукли и играчки най-различни,
но тука има кукличка една,
която, чичо, много си обичам.
Щом вечер Сънчо благ ме навести,
прегърнати заспиваме си двете.
Ела да видиш куклата и ти!
Послушна е и се нарича Бети.”
1995 г.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados