6 oct 2005, 18:00

ПОКАНА

  Poesía
1.1K 0 4

ПОКАНА

          На Мариела Ченкова

 

От снимката ме гледаш с поглед чист

и казваш, сякаш: “Чичо, аз пораснах.

На пет години, чичо, съм почти.

Леглото даже вече ми е тясно.

 

А тук съм на рождения си ден

със патенцето. То се казва Руди.

Виж колко съм красива с тези две

кордели, като сини пеперуди!

 

Пък детската ми стая отесня

от кукли и играчки най-различни,

но тука има кукличка една,

която, чичо, много си обичам.

 

Щом вечер Сънчо благ ме навести,

прегърнати заспиваме си двете.

Ела да видиш куклата и ти!

Послушна е и се нарича Бети.”

 

1995 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...