Oct 6, 2005, 6:00 PM

ПОКАНА

  Poetry
1.1K 0 4

ПОКАНА

          На Мариела Ченкова

 

От снимката ме гледаш с поглед чист

и казваш, сякаш: “Чичо, аз пораснах.

На пет години, чичо, съм почти.

Леглото даже вече ми е тясно.

 

А тук съм на рождения си ден

със патенцето. То се казва Руди.

Виж колко съм красива с тези две

кордели, като сини пеперуди!

 

Пък детската ми стая отесня

от кукли и играчки най-различни,

но тука има кукличка една,

която, чичо, много си обичам.

 

Щом вечер Сънчо благ ме навести,

прегърнати заспиваме си двете.

Ела да видиш куклата и ти!

Послушна е и се нарича Бети.”

 

1995 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...