6.10.2005 г., 18:00

ПОКАНА

1.1K 0 4

ПОКАНА

          На Мариела Ченкова

 

От снимката ме гледаш с поглед чист

и казваш, сякаш: “Чичо, аз пораснах.

На пет години, чичо, съм почти.

Леглото даже вече ми е тясно.

 

А тук съм на рождения си ден

със патенцето. То се казва Руди.

Виж колко съм красива с тези две

кордели, като сини пеперуди!

 

Пък детската ми стая отесня

от кукли и играчки най-различни,

но тука има кукличка една,

която, чичо, много си обичам.

 

Щом вечер Сънчо благ ме навести,

прегърнати заспиваме си двете.

Ела да видиш куклата и ти!

Послушна е и се нарича Бети.”

 

1995 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...