Покана за клада
Опари лицето ми една сълза,
събрала в себе си тъга и тревога.
Роди се тя от неизказани слова,
заместница стана на думата „Сбогом".
Опари лицето ми втора сълза,
а след нея изля се пороен дъжд,
понесъл в себе си мойта тъга,
я пръсна той на шир и длъж.
Опари душата ми една рана...
Рана дълбока от кървави сълзи...
Черна и безкрайна като яма ...