Покана за клада
Покана за клада
Опари лицето ми една сълза,
събрала в себе си тъга и тревога.
Роди се тя от неизказани слова,
заместница стана на думата „Сбогом".
Опари лицето ми втора сълза,
а след нея изля се пороен дъжд,
понесъл в себе си мойта тъга,
я пръсна той на шир и длъж.
Опари душата ми една рана...
Рана дълбока от кървави сълзи...
Черна и безкрайна като яма
е моята тъга, щом си тръгна ти.
Опари сърцето ми спомен един...
Разкъса го! Уби го! Нямаше пощада!
Исках с теб живота си да споделим,
а получих покана за клада..
Опари нозете ми огън един
и цялата горях, но се молих
духът ми да е силен и непобедим,
щом нова страница отворя!!! ;)
© something else All rights reserved.
