19 сент. 2007 г., 23:55

Покана за клада 

  Поэзия
512 0 5
 

Покана за  клада


Опари лицето ми една сълза,

събрала в себе си тъга и тревога.

Роди се тя от неизказани слова,

заместница стана на думата „Сбогом".

Опари лицето ми втора сълза,

а след нея изля се пороен дъжд,

понесъл в себе си мойта тъга,

 я пръсна той на шир и длъж.

Опари душата ми една рана...

Рана дълбока от кървави сълзи...

Черна и безкрайна като яма

е моята тъга, щом си тръгна ти.

Опари сърцето ми спомен един...

Разкъса го! Уби го! Нямаше пощада!

Исках с теб живота  си да споделим,

а получих покана за клада..

Опари нозете ми огън един

и цялата горях, но се молих

духът ми да е силен и непобедим,

щом нова страница отворя!!! ;)

© something else Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??