Покаяние
Сънят ми е удавен от пороя
на спомени, захвърлени на тъжен бряг,
тъй дълго търсили покоя
от мъчително изстрадан грях.
И бродя в мислите смълчана,
изгубена след думи неизречени,
захваната безпомощно в капана
на чувствата, от бурята отвлечени.
И през мен с въздишка миг премина,
разпиля ме в хиляди посоки -
срещнах изживяно минало,
зърнах невидяни хълмове високи.
И сънят ми зажадняло чака
да намери тих покой,
да го измие дъжд във мрака,
да срещне търсения пристан свой.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Todos los derechos reservados
