rumiana (Румяна )
136 1141
25 may 2012, 14:21

Покаяние 

  Poesía
1395 0 5

Сънят ми е удавен от пороя

на спомени, захвърлени на тъжен бряг,

тъй дълго търсили покоя

от мъчително изстрадан грях.

 

И бродя в мислите смълчана,

изгубена след думи неизречени,

захваната безпомощно в капана

на чувствата, от бурята отвлечени.

 

И през мен с въздишка миг премина,

разпиля ме в хиляди посоки -

срещнах изживяно минало,

зърнах невидяни хълмове високи.

 

И сънят ми зажадняло чака

да намери тих покой,

да го измие дъжд във мрака,

да срещне търсения пристан свой.

© Румяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??