Покаяние
Сънят ми е удавен от пороя
на спомени, захвърлени на тъжен бряг,
тъй дълго търсили покоя
от мъчително изстрадан грях.
И бродя в мислите смълчана,
изгубена след думи неизречени,
захваната безпомощно в капана
на чувствата, от бурята отвлечени.
И през мен с въздишка миг премина,
разпиля ме в хиляди посоки -
срещнах изживяно минало,
зърнах невидяни хълмове високи.
И сънят ми зажадняло чака
да намери тих покой,
да го измие дъжд във мрака,
да срещне търсения пристан свой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
