Сънят ми е удавен от пороя
на спомени, захвърлени на тъжен бряг,
тъй дълго търсили покоя
от мъчително изстрадан грях.
И бродя в мислите смълчана,
изгубена след думи неизречени,
захваната безпомощно в капана
на чувствата, от бурята отвлечени.
И през мен с въздишка миг премина,
разпиля ме в хиляди посоки -
срещнах изживяно минало,
зърнах невидяни хълмове високи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up