12 ago 2021, 14:06

Поклон 

  Poesía » Filosófica
230 1 8

Да пишеш е било занятие тъй скверно,
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.

 

Сто пъти до̀земи превиха те, но ето –
не е било покорен никому мета̀н,*
защото имаш ли зеници – ти си взрян,
с молитвен взор единствено в небето.

 

Когато ти дотегне тежката талѝга
и понесе те Стикс, и в лодката Харон,
ще сториш само пред съдбата си поклон –
един живот, а пък за два дори ти стига.

 

----------------------------------------------------------------------------------

* Mета̀н - Поклон

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??