Поклон
Да пишеш е било занятие тъй скверно,
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето –
не е било покорен никому мета̀н,*
защото имаш ли зеници – ти си взрян,
с молитвен взор единствено в небето.
Когато ти дотегне тежката талѝга
и понесе те Стикс, и в лодката Харон,
ще сториш само пред съдбата си поклон –
един живот, а пък за два дори ти стига.
----------------------------------------------------------------------------------
* Mета̀н - Поклон
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
