Aug 12, 2021, 2:06 PM

Поклон 

  Poetry » Phylosophy
229 1 9

Да пишеш е било занятие тъй скверно,
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.

 

Сто пъти до̀земи превиха те, но ето –
не е било покорен никому мета̀н,*
защото имаш ли зеници – ти си взрян,
с молитвен взор единствено в небето.

 

Когато ти дотегне тежката талѝга
и понесе те Стикс, и в лодката Харон,
ще сториш само пред съдбата си поклон –
един живот, а пък за два дори ти стига.

 

----------------------------------------------------------------------------------

* Mета̀н - Поклон

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??