27 ago 2025, 10:29

Поклон, Маестро

  Poesía
147 0 0

на Ивайло Балабанов

Поезията всъщност е значение
и изказ на един сакрален свят.
Не се влияе тя от умножение,
но се дели на липса и на глад.

Не глад за кокал, дявол да го вземе,
а глад за по-докосващи слова.
Поетите живеят все в проблеми
които преповтарят се в света.

Те често си отиват неразбрани,
оставят мисли, виждане, мечти...
Те завещават чернови събрани
вместо имущества, богатства и пари.

Тях често нечетящите ги съдят -
отричат ги защото ги е страх...
Тия дето ни чертаят пътя,
следите им прикриват с хвърлен прах.

От липсата на поетичен прочит,
пошлото залива днес света...
Поетът е лишен от скромна почест,
защото прокламира честността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...