Поклон, Маестро
на Ивайло Балабанов
Поезията всъщност е значение
и изказ на един сакрален свят.
Не се влияе тя от умножение,
но се дели на липса и на глад.
Не глад за кокал, дявол да го вземе,
а глад за по-докосващи слова.
Поетите живеят все в проблеми
които преповтарят се в света.
Те често си отиват неразбрани,
оставят мисли, виждане, мечти...
Те завещават чернови събрани
вместо имущества, богатства и пари.
Тях често нечетящите ги съдят -
отричат ги защото ги е страх...
Тия дето ни чертаят пътя,
следите им прикриват с хвърлен прах.
От липсата на поетичен прочит,
пошлото залива днес света...
Поетът е лишен от скромна почест,
защото прокламира честността.
© Валентин Йорданов All rights reserved.