Поклон, Маестро

на Ивайло Балабанов

Поезията всъщност е значение
и изказ на един сакрален свят.
Не се влияе тя от умножение,
но се дели на липса и на глад.

Не глад за кокал, дявол да го вземе,
а глад за по-докосващи слова.
Поетите живеят все в проблеми
които преповтарят се в света.

Те често си отиват неразбрани,
оставят мисли, виждане, мечти...
Те завещават чернови събрани
вместо имущества, богатства и пари.

Тях често нечетящите ги съдят -
отричат ги защото ги е страх...
Тия дето ни чертаят пътя,
следите им прикриват с хвърлен прах.

От липсата на поетичен прочит,
пошлото залива днес света...
Поетът е лишен от скромна почест,
защото прокламира честността.