Поклон от дявола
Много бързо, доброто забрави.
А се кълнеше във вярност до гроба.
Вече и дяволът поклони ти прави.
Прекланя се ниско, пред твоята злоба.
Кършеят хляб, който ти дадох
беше единствен за мойта трапеза.
Само съвестта си аз не раздадох.
Защото, за съвест няма протеза.
Не вини живота, че пак те удари.
Няма равновесие в тази вселена.
Ти раздаваше щедро шамари. ...