20 abr 2016, 15:22

Поклон от дявола

  Poesía
1K 1 8

Поклон от дявола

 

Много бързо, доброто забрави.

А се кълнеше във вярност до гроба.

Вече и дяволът поклони ти прави.

Прекланя се ниско, пред твоята злоба.

 

Кършеят хляб, който ти дадох

беше единствен за мойта трапеза.

Само съвестта си аз не раздадох.

Защото, за съвест няма протеза.

 

Не вини живота, че пак те удари.

Няма равновесие в тази вселена.

Ти раздаваше щедро шамари.

Тя ти го връща с душевна гангрена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....