Поклон от дявола
Поклон от дявола
Много бързо, доброто забрави.
А се кълнеше във вярност до гроба.
Вече и дяволът поклони ти прави.
Прекланя се ниско, пред твоята злоба.
Кършеят хляб, който ти дадох
беше единствен за мойта трапеза.
Само съвестта си аз не раздадох.
Защото, за съвест няма протеза.
Не вини живота, че пак те удари.
Няма равновесие в тази вселена.
Ти раздаваше щедро шамари.
Тя ти го връща с душевна гангрена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
