Поклон от дявола
Много бързо, доброто забрави.
А се кълнеше във вярност до гроба.
Вече и дяволът поклони ти прави.
Прекланя се ниско, пред твоята злоба.
Кършеят хляб, който ти дадох
беше единствен за мойта трапеза.
Само съвестта си аз не раздадох.
Защото, за съвест няма протеза.
Не вини живота, че пак те удари.
Няма равновесие в тази вселена.
Ти раздаваше щедро шамари.
Тя ти го връща с душевна гангрена.
© Ник Желев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
