Човек (Анна Станоева)
190 4963
5 jun 2007, 17:00

Поклон поднасям ти, любими! 

  Poesía » De amor
465 0 11
                          
                                      ПОКЛОН ПОДНАСЯМ ТИ, ЛЮБИМИ!

                                             След десет истински години
                                             и дни на искрена любов,
                                             благодаря ти толкоз, мили,
                                             за това, че на всичко бе готов.

                                             За мен, за дъщеричката ни малка,
                                             лишаваш се от толкова неща,
                                             то вярно,  тя е душевадка,
                                             от майка си се учи на това.

                                             Семейството ни свято е огнище,
                                             разпалвахме и страсти, и вражди,
                                             горяхме, тлеехме като стърнище,
                                             разпалено в преплетените ни съдби.

                                             Аз още те обичам, както някога,
                                             когато с поглед притеснен,
                                             попита ме, до теб ли ще съм всякога
                                             и искам ли живот обикновен.

                                             Ах,  исках го  и още искам,
                                             до твойто силно рамо да вървя,
                                             твойта обич във юмрук да стискам,
                                             защото с нея и света ще покоря.

                                             И ето, днес отново се завивам
                                             със пелената на безбрежната любов,
                                             на малки глътки жадно те отпивам,
                                             отдадена на страстния ти зов.
 
                                             Поклон поднасям ти, любими,
                                             поклон, пред всеотдайната любов,
                                             за всичките години търпеливи,
                                             аз зная, туй е благослов...

                                                                                                      На Краси

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара, изненада ме
    Но пък ме зарадва.Благодаря!
  • Има ирония и самоирония :"От майка си се учи на това".Така се говори когато човек е уверен в себеси , в чувствата си и в другия.Иначе на моменти звучи малко декларативно ама то в тоя жанр "празнична поезия" както и в "политическата поезия" това е допустимо.Има и силни моменти.Браво.
  • Ти този стих го постави
    във рамка на стената,
    и всеки ден му го чети -
    а не го спастряй и пази
    за тази само дата!
  • Безбрежна нека бъде любовта ви!
    Много искрено и обично, преливащо от нежност откровение! Поздрав, Анни!
  • Благодаря Ви, да, юбилейно е и искренно.Пожелавам на всички такъв късмет в любовта.
  • Браво за посвещението!
  • Прекрасно посвещение!
    Прегръщам те,Ани!
  • Браво за посвещението, Ани!
    Ако това е за юбилей, пожелавам на всички вас още 10х10 год. да сте заедно и да се слушате
    Поздрави!
  • Много хубаво посвещение, Ани!!! Поздрави!!!
  • "Ах, исках го и още искам,
    до твойто силно рамо да вървя,
    твойта обич във юмрук да стискам,
    защото с нея и света ще покоря."

    Невероятно посвещение!
  • Хубаво посвещение Нели!Нека и занапред да бъдете толкова щастливи!!!
Propuestas
: ??:??