Поклон поднасям ти, любими!
ПОКЛОН ПОДНАСЯМ ТИ, ЛЮБИМИ!
След десет истински години
и дни на искрена любов,
благодаря ти толкоз, мили,
за това, че на всичко бе готов.
За мен, за дъщеричката ни малка,
лишаваш се от толкова неща,
то вярно, тя е душевадка,
от майка си се учи на това.
Семейството ни свято е огнище,
разпалвахме и страсти, и вражди,
горяхме, тлеехме като стърнище,
разпалено в преплетените ни съдби.
Аз още те обичам, както някога,
когато с поглед притеснен,
попита ме, до теб ли ще съм всякога
и искам ли живот обикновен.
Ах, исках го и още искам,
до твойто силно рамо да вървя,
твойта обич във юмрук да стискам,
защото с нея и света ще покоря.
И ето, днес отново се завивам
със пелената на безбрежната любов,
на малки глътки жадно те отпивам,
отдадена на страстния ти зов.
Поклон поднасям ти, любими,
поклон, пред всеотдайната любов,
за всичките години търпеливи,
аз зная, туй е благослов...
На Краси
© Анна Станоева All rights reserved.
